Купува земя в с. Колю Мариново, община Братя Даскалови

Купуваме земеделска земя /поземлени имоти/ ниви и лозя в землището на село Колю Мариново, община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Информация за село Колю Мариново, община Братя Даскалови:

Село Кольо Мариново бивше Радомир и Калачево се намира в най-южната част на Източна Средна гора /Сърнена гора/ на разстояние 28 км северозападно от Чирпан. То е едно от най-отдалечените села на Старозагорска област. Граничи със селата Брезово, Зелениково, Чехларе от Пловдивска област.

Разположено е на два доста стръмни хълма от двете страни на малка безименна река, която не пресъхва през лятото и разделя селото на две почти равни части. Северният и източният хълмове са скалисти от чер пясъчник и кварц, а западният се състои от дребен пясък примесен с глина.

На последния хълм се намират входовете на златодобивна мина, експлоатирана в далечно минало.Разработвана е от тракийско рударско племе наречено Беси. От изследванията на специалисти германци и англичани-инженери се предполага, че при повторна експлоатация на мината могат да се добият няколко тона речно злато. Преди 70-80 години входа на галерията са биле открити и иманярите са промивали речно злато. Местните хора с гаванки и корита са промивали пясъка от реката и това е било поминък на някои от тях.

Селото е възникнало преди 400 години по времето на турско робство. Първите заселници са били българи, патриоти подгонени от тур ската власт и намерили убежище тук в гъстите гори. Занимавали се предимно със скотовъдство. Наред с това са сеели ечемик, просо, овес и пшеница. Започнало засаждане и на розата, която отлично вирее по тези места. Варенето на розовия цвят ставало в гюлпени.

Селото е заселено от източно православни християни, чисти българи, които са започнали ритуални богослужения още през 1850 година. Първоначално е построен параклис в двора на днешната местна църква. Първият свещеник и учител е живял в двора на сегашната църква и е бил дядо Димитър. През 1870 година е построена църквата и тя става много важна за живота и духовността на селяните. Започва се организирано черкуване в селото на Богородица, Гергьовден, Великден, Димитровден и др.

Още през 1830 год. Поп Димитър основава килийно училище, в което са учили само момчета през зимата, когато няма полска работа. После училището придобива светски характер, преместено е в частна къща. През 1930 година е построено съществуващото училище, в което са учили около 150-200 деца. Преди около 30 години поради демографския срив училището е закрито - няма деца. Днес сградата, символ на всички живи и грамотни хора, стои величествено, но се руши.

Тъй като селото е оградено отвсякъде с борови гори, то може да бъде преустроено в рехабилитационен център или старчески дом. Климатът на селото е здрав, теренът е хълмист, примесен с малка част с равнина.

Интерес представляват местностите в селото. В местността Радомира още има следи от старо селище, намират се римски монети,изкопани са големи пръстени кюпове и др. Навсякъде се срещат останки от късни римски керамични произведения. Следи от жилища има и по северната страна на могилата Каменица, която се намира северно от местността Радомира и отстои на три км. източно от селото. Целият връх на Каменица е заобиколен със стена, а отгоре и около центъра има втора защитна стена. Могилата е представлявала крепост,вероятно на неголям римски град който по предания е съществувал в местността Радомира и е носел името Радомир. Изкопавани са пръстени кюпове с вместимост по 400-500 кг., намирани са железни стрели и монети от римско време. Установено е, че те са от времето на Филип Македонски. Следи от стари постройки личат и в местността Излата.

В близост до тази местност се намира Генчова Могила. При разкопките и са намерени човешки кости и монети от римско време.

Местността Каладжалари носи името на турско село, съществувало преди Освобождението. И сега още се намират следи от стари постройки, турски пари, керемиди и др. На запад местността Каладжалари граничи с река Сиджак бунар. Тя извира от подножието на могилата Сакар тепе. Там и сега личат следи от стара водна мелница.

Местността Карагьоз дере се намира между Каладжалари и Нисов тепе. През нея минава река, която извира под сенчестите дървета и не пресъхва през цялата година, водата е добра за пиене.

Важен търговски и военен път от калдъръм е минавал в миналото през землището на Колачево. По предание този път е свързвал София с Бургас и го наричали шопски път. Друг важен път за Колачево в миналото е бил Гюрешкия път.Той е свързвал селото с Голям дол/Дерлии/,където имало сезонно пазарище.

В землището на селото има няколко стари чешми в местностите: Корубата, Радомира, Чешмите, Гуджов гроб, Велева чешма и др.

През годините на фашизма селото дава 37 човека партизани и с това се нарежда на едно от най-борческите села в Старозагорска област.

Днес в селото няма земеделска кооперация. 7-8000 дка земя пустее. Проблемите са в липсата на млади хора в трудоспособна възраст и най-вече разпокъсаността на земята и липсата на комасация. Селото очаква своите арендатори. Има проблеми с автомобилния транспорт и връзката с град Чирпан. Въпреки всички проблеми масово се изкупуват къщи и то предимно от Пловдив-лекари, които предпочитат спокойствието и чистия въздух.

Постепенно селото се превръща от земеделско във вилна зона. Няма съмнение, че макар и с по-малобройно население, селото ще съществува. Празникът на селото е първата събота на месец септември.

Източник: Община Братя Даскалови