Лятото на 2012 година. Слънцето изгори всичко. Северозападните склонове на Сакар планина, които и без това са си оголенички и каменисти сега приличат на Пущинака на Смог. И въпреки това, въпреки нажежения въздух и южните за България ширини, тук градусите като че ли не се усещат както в равнината, диша се леко, а човек се чувства волно.
И най неочаквано в тази юлска суша и не в някой дол, а на самия баир спираме пред чешма и то "работеща". Напоследък е голямо щастие човек да открие крайпътна чешма, която все още не е пресъхнала и да усети сладостта на чистата изворна или каптирана ледена вода. Повечето от чешмите, на които сме спирали още като деца, пътувайки насам и натам, до там и обратно, сега мълчат. Затова сме така впечатлени и занимаваме посетителите на нашия сайт с такива дребни неща. Но точно дребните неща са тези, които обикновенно ни правят щастливи. А какво е разхладата в лятната жега, ако не щастие.
Някъде тук по тия земи е минавал древният транспортен и културен коридор Виа Диагоналис. И сега тук има важен пътен възел с национално и трансгранично значение. Тук го наричат Голямата звезда. Обикновенно минаваме от тук на път от Нова Загора за Свиленград, но в това неочаквано пътешествие пътуваме от Харманли за Тополовград. А се нарича "звезда", защото освен тия две направления (четири посоки) има още един, пети лъч - за Любимец. Нещо като Петолъчката край Зимница.
На около 50-60 километра от тук има три ГКПП - два за Турция - Лесово и Капитан Андреево и Капитан Петко войвода - за Гърция.
Наоколо са все села с колоритни имена - Главан, Черепово, Хлябово, Българска поляна ... от трите общини, които се събират тук някъде - Гълъбово, Харманли и Тополовград.
