Купуваме земеделска земя /поземлени имоти/ ниви и лозя в землището на село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора.
Информация за село Гранит, община Братя Даскалови:
Село Гранит, община Братя Даскалови е разположено в Тракийската низина. Релефът е почти равнинен с изключение на местността Гериша на изток и на местността Чирпан бунар на запад, които са хълмисти.
Площта на населеното място е 2267 дка, а на земеделската земя около 30000 дка.
На изток от селото се намира гората Меше кория, а на запад - Килника. През селото минава река Гюл дере, на която има построени пет моста. На около един километър на запад от селото тече река Татар кория. Някои от местностите в землището са : Гериша, Герените, Дъбака, Адата, Саръчалия, Текен дере, Куйрукчийка, Бозалъка, Асмаджата, Барабан поляна и други. В землището на с. Гранит има четири язовира - Гранит, Казлъка, Чирпан бунар, Котарак чешма. Землището на селото граничи със селата - Братя Даскалови, Горно Белево, Оризово, Опълненец от Старозагорска област и селата Болярино и Тюркмен от Пловдивска област.
Следи от стари селища се забелязват в местността Ортлука и местността Клистърла. Има останки от керамика. Около селото има 14 надгробни могили, които са показатели, че в тракийско време е имало селища. На североизток на около 2-3 км има останки от стар римски път а на юг - широк път /около 30 м/, тъй наречения Друма, който води към Цариград. Преди освобождението от турско робство селото е било населено с 60 турски къщи и се именувало Кьоселий. Има предание, че селото носи името на турски феодал - Кьосе Али. В селото е имало малко българи от с. Розовец, които били ратаи на богатите турци. По време на Освободителната война цялото турско население е избягало и оставило недвижимите си имоти. Село Розовец /тогава Рахманлий/ било опожарено от отстъпващите турци. Бившите ратаи и други семейства от с. Розовец около 40-50 първи идват и се заселват в Кьоселий. Съгласно мирния договор турските чорбаджии се завръщат да продадат недвижимите си имоти. Тук те заварват настанилите се българи, които вероятно са се държали с турците, като победители. Това е озлобило турците - чорбаджии, които отказват да продават ниви на заварените българи с изключение на дядо Пенко и Стоян Савов. Другите български семейства били изгонени от бившите турски жилища. Гордите и свободолюбиви средногорски българи се заселили на запад от селото. Отначало са живеели в колиби а после се обособяват, като ново село носещо името на прославения руски генерал Скобелев. От селата Рупките, Изворово, Средно градище, Голям дол, Братя Даскалови и др. идват българи, които купуват ниви от турските чорбаджии Салима, Адема с черната брада и се заселват в с.Кьоселий. Така едно до друго непосредствено след Освобождението започват да съществуват две български села Кьоселий /по-късно с. Голобрадово/ и Скобелево.
През месец март 1945 година с Указ на Президиума на Народното събрание е обявено сливането на двете села в едно село, носещо партизанското име на Жельо Калчев /Гранит/ - командир на партизанска чета от Първа средногорска бригада Хр. Ботев, убит в Отечествената война на 17.10.1945 година на връх Стражин. Преди 09.09.1944 година у нас съществува частна собственост. В село Гранит тогава има 550 домакинства, които обработват земята си разпокъсана на отделни парцели със синури. На 11.03.1945 година се създава стопански отдел към кредитната кооперация за кооперативно обработване на земята със 135 члена. На 29.07.1945 година се провежда учредително събрание на ТКЗС, което в края на 1951 година се масовизира напълно. Землището на с. Гранит се превръща в големи кооперативни блокове, които се обработват механизирано. Селото се електрифицира през 1946 година. На 31.12.1946 година светва за пръв път електрическа лампа. В момента в селото има 10 трафопоста. Водоснабдяването се извършва през периода от 1970 -1975 година. В селото няма канализация и се използват септични ями. В по-голяма част от къщите има прекарани телефонни постове и кабелна телевизия. На 1200 метра северно от селото минава газопровод и нефтопровод Бургас - София.
По големи природни бедствия :
1/ Голяма суша през 1924 година.
2/ Земетресение през 1928 година.
З/ Измръзване на посевите през 1929 година.
4/ Наводнение от реките Гюл дере и Татар кория
В село Гранит расте най-старото широколистно дърво не само в Бьлгария, но и в Европа. През 1982 година по научен път се установи възрастта на Стария дъб - 1637 години. Височината на дървото е 23.40 м. Обиколката на стъблото - 7.45 м. Хоризонтална проекция на короната - 1017 кв.м. За защитен обект Вековно дърво е обявен със заповед N- 2276 от 05.12.1967 година на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388.
В с. Гранит има две църкви. Църквата Св. Димитър се намира в близост до Вековния дъб, а църквата Св. Богородица - в западната част на селото.
В село Гранит са родени и израснали трима художници - Петко Танев, Тошо Цанев и покойния Наньо Нанев.
Селото се гордее с поета Николай Стайков и поетесата Ели Видева.
ЧИТАЛИЩЕТО в бившето село Голобрадово е основано на 21.02.1926 година с 35 члена а за с.Скобелево точна дата и година не е известна. Новият читалищен дом е започнат да се строи през 1956 година и е завършен 1962 година. Първите библиотекари в са в с. Голобрадово - Атанас Нанчев и в с. Скобелево - Кръстьо Филчев. Построената читалищна сграда с киносалон и библиотека - читалня спомага за водене на огромна просветна и културна дейност. Създават се и действат много години театрална група, хор, танцов състав и др.
УЧЕБНО ДЕЛО В БИВШЕТО СЕЛО ГОЛОБРАДОВО Първото училище в с. Голобрадово се помещавало в турско здание, което се намирало в сегашния двор на Манчо Балев. На същото място са били общината и църквата. Всички деца са учили в една стая с един учител. Първият местен учител е бил Гено Мандиков. Към 1890 година се построява ново училище с две учебни стаи на. мястото на бившия СОНС. Обучението се води от двама учители. След 20 години в 1910 година това училище е недостатъчно да побере децата и се построява ново просторно и светло училище с четири класни стаи в които обучението се води от четирима учители. Това училище е носело името В.Левски и просъществува, като начално, до 1951 година, когато се слива с прогимназията НОУ П.К.Яворов, а в неговата сграда се настанява детската градина.
РАЗВИТИЕ НА УЧЕБНОТО ДЕЛО В СЕЛО СКОБЕЛЕВО Първото училище е било в къщата на Стоян Муев. Обучението се води от един учител. През 1883 година в Скобелево се построява ново училище с две класни стаи и му дават името Кирил и Методий. По-късно в тази сграда се помещава здравната служба. Първият местен учител е бил Михаил Стоянов Попов. През 1951 година всички класове се преместват в НОУ П.К.Яворов.
РАЗВИТИЕ НА ПРОГИМНАЗИАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ През 1919 година се открива пети клас в с. Голобрадово, където ходят ученици от Скобелево. Пръв учител е бил Ангел Хубенов от гр. Чирпан. През следващите две години се открива шести и седми клас. Поради неправилно разбиране на някои ръководители в с. Голобрадово се отказва издръжката на прогимназията и я закриват. В с. Скобелево построяват малко училище с три класни стаи /сега магазин/. През 1922 година, прогимназията се премества в Скобелево. Тук тя просъществува до 1929 година, след което се премества в новопостроената прогимназия П.К.Яворов, в която учат децата на селата Скобелево, Голобрадово и Тюркмен. През 1950 година прогимназията става основно училище от първи до седми клас, а през 1960 година е открит осми клас.
Гранитовци са участвували във всички войни, които е водела нашата страна. В Отечествената война са участвали 135 гранитовци, които са изпълнили достойно дълга си към отечеството, завръщайки се като победители, окичени с ордени и медали. Не се завърнаха - Жельо Калчев /Гранит/, Стойчо Кирев /Звезделин/, Иван Желев Иванов /Хаджиев/, Слави Пасков Славов, Иван Тодоров Славов, Йовчо Димитров, Марин Раднев, Ангел Димитров, Петко Гинчев Савов.
В партизанското движение 1941-1944 година вземат участие и Гранитовци като партизани и ятаци. Партизаните Тотю Танев /Степан/ и Недко Николов /Орлов/ са убити на 20.01.1944 год. на връх Дерменка, своя млад живот като партизани дадоха Стоян Вълчев /Странджата/ и Стоян Вълчев /Кръстьо/. Пребит в полицейския участък в Чирпан по-късно почива Жельо Христов Манев - политзатворник.
РАЗВИТИЕ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА През 1946 година е разкрита лятна детска градина, а такава с постоянен характер е открита през 1947 година. Първата детска учителка е Мария Маркова Маринова. До 1953 година детската градина е полудневна, а от януари 1953 година става целодневна детска градина Н.Й.Вапцаров. От 1973 година тя се помещава в нова двуетажна сграда на центъра на селото.
Празникът на селото е на Димитровден.
Източник:Община Братя Даскалови
Този земеделски имот / тази оферта / можете да намерите в следните категории:
Община:
Землище:
ЕКАТТЕ:
За контакт и запитване за цена:
Татяна Добрева
Офис Стара Загора: гр. Стара Загора, бул. М.М.Кусев 2, до входа за ОСЗ
088 925 4752
087 648 7474 и 042 605 591
dobreva@zemedelskizemi.com
Йовка Йоргова
Офис Нова Загора: гр. Нова Загора, ул. Петко Енев 50, ет. 2, до ОСЗ
088 829 1185
jovitanis@abv.bg