Йовита НИС купува земеделска земя - обработваеми и необработваеми ниви, лозя, овощни градини, пасища, ливади в землището на село Преславец, община Харманли.
За контакт и запитване за цена:
|
Татяна Добрева Мтел 0889 25 47 52 Виваком 0876 48 74 74, 042605591 гр. Стара Загора, бул. М.М. Кусев 2, до входа за ОСЗ |
Йовка Йоргова Мтел 0888 29 11 85 гр. Нова Загора, ул. Петко Енев 50, ет. 2, до ОСЗ |
ЕКАТТЕ село Преславец, Харманли: 58244
Селото е в България от 1885 г., но съществува още от преди турско робство. Първоначално се е наричало Кьосе кьой (от кьосе – мъж без брада), а през 1906 г., с указ 462 от 21 декември, е преименувано на Преславец. Така го наричат заради високото и величествено място, на което се намира (подобно на столицата Преслав).
Селото се формира от преселници от квартала на Симеоновград – Златидол. Разделено е на две махали, които не са известни с конкретно наименование. От старите родове по-големи и известни са Машалановият, Дядо Грозьовият, Христо Дяловият, Лачо Колевият, Гущеровите, Кавлаците, Липедастеви, Лозанови. В селото е имало и каракачани. Булките са си ги взимали предимно от селото, по-рядко от другите села.
На Димитровден цялото село се е събирало в двора на църквата и там се е приготвял традиционния курбан. Задължително курбанът се опява от свещеника за здраве. През есента, някъде около сеитбата се прави и друг обичай. Хората от селото се събират на мястото Кокошкина черквичка, което се намира също в близост до църквата. Всяка домакиня носи ястия. Сядат по махали, раздават си от приготвените ястия и взаимно се подканват да опитат.
Църквата е строена през турско робство, няма данни точно кога, но впоследствие е разрушена. С останалите камъни от нея е доизградена оградата на училището. Сградата на самото училище е построена през 1929 г. Нарича се “Иван Вазов”. Хорото се е играело на мегдана, наричан още Хорището, където са били и двата дюкяна.
В местността “Двете чучки” има две могили, една по – малка и една по – голяма. В местността “Желъба” е намерен кюп, а в местността “Голяма Маргалия” – тухли и монети, което свидетелства, че е имало селище.
В местността “Беклички харман”, наречена така, защото там турците са взимали беклика – наема от населението, е имало бял камък с издълбан надпис.
В местността “Каратопрака” има стар мост, наречен Гърбавото мостче. Там е минавал старият турски път към Свирково. Жителите са взимали вода от Рячената чешма, построена от турците и Пеньовото кладенче.
През първите десетилетия на 19 век в селото е имало 70 къщи и около 420 души. Днес хората в селото наброяват около 200 души, а по изборен списък – 108 души.
Този земеделски имот / тази оферта / можете да намерите в следните категории:
